ГОРЕЩ ТЕЛЕФОН

   - Ало, телефон... на доверието? – облизвайки притеснено устни каза тя. - Да. Кажете. Конкретен проблем или...
   - Не, не. Няма конкретен... проблем, просто искам да поговоря с някой. Не искам да безпокоя роднините си, нова съм в града и не познавам почти никого... само колегите от работата, но... нова съм...
    - Добре. С мъж или с жена желаете да говорите?
    - ... – тя сконфузено замълча – С мъж, предпочитам да говоря с мъж.
    - Добре. Свързвам Ви. 
Чу се някакво прещракване, после тиха мелодия и след няколко минути приятен мъжки глас каза:
    - Добър вечер    - А, мм ... Добър вечер... Извинете, обаждам се за първи път и се чувствам малко странно.                                                                              
    - Това е нормално. Знаете ли онзи виц, дето една блондинка влиза в бар много разстроена...                                                                            
    Тя се смя на вица, после говори за новата си работа, колегите, притесненията, за цялата напрегната седмица от престоя й тук. На другия ден заговориха за любимите й цветове, за приятелите от детството й, тя плака и затвори без предупреждение слушалката. На следващият ден той се държа все едно нищо не се беше случило, беше ведър и спокоен, заразяваше я със спокойствието си. Разказа му за желанието си да пътува, да се махне от родния си град... Това продължи дълго. Говориха почти всеки ден. Тя напредваше в работата си, завързваше приятелства, дори новия й съсед я покани на вечеря и всичко това тя споделяше с него, разказваше му дните, миналото, себе си.                                                   
Една вечер, докато тя въодушевено разказваше как си е купила колело с помоща на съседа и как планират да покарат в почивните дни...          
    - Обичам те.                                                                                                                                                                                                      
Тя се вцепени на мястото си.                                                                                                                                                                                 
    - К-к-какво? – невярващо попита.                                                                                                                                                                       
    - Обичам те. – повтори мъжът отсреща. – Обич... о-обичам...оби... – гласът механично застърга и връзката прекъсна.                                       
Тя стоя взряна в нищото със слушалка в ръка. Пет, десет минути, не можеше да прецени колко. После се зачуди дали да не се обади отново, но реши, че не е добра идея и го отложи за следващата вечер.                                                                                                                                 
Когато на следващия ден набра номера, отсреща й отговори жената, с която бе разговаряла в началото.                                                              
    - Трябва да си изберете друг партньор за разговорите, не можем да ви осигурим този, който беше до сега.                                                       
    - Но защо? – изплашено почти извика тя. – Напуснал ли е?                                                                                                                                
    - Госпожице, няма как да напусне. Това е най-добрият психотерапевтичен софтуер, но се случват и дефекти...                                                  
    - Софтуер? Софту-ер... – зашепна тя и изпусна слушалката.                                                                                                                               

 
Автор: Атанас Димитров, http://www.slovo.bg/ m